Майка на наркоман: Ад! Може да ни убие, полицията се гаври! Какъв беше, а какъв стана!
Пловдивчанка се обърна с молба за помощ към Plovdiv24.bg с последна вяра, откакто институциите отхвърлят да реагират. Синът й е наркозависим, тормози майка си и онкоболния си татко и заплашва, че ще ги вкара в гроба. Жената упреква полицията в цялостно безхаберие. " Искат да видят кръв, счупени прозорци и тогава да вземат ограничения " - обезверена е тя.
Публикуваме описа на майката без редакторска интервенция:
" Синът ми взима опиати. Заплашва мен и мъжа ми, че ще ни убие. Бях на село два дни, там живее щерка ми, и като се върнах, беше нещо ужасно, неописуемо е. Намерих спринцовки. Донесох храна от селото, той я взе. Аз доста се ядосах, че сварих все едно бомба е паднала и му ударих един пестник, но доста леко, а той ме удари доста грубо и ме болеше челюстта до вечерта. Извиках полиция и им споделям: " Влезте да видите какво е, да ви покажа ", а те: " Не, вие може да поискате и в банята да влезем. Няма да закачаш майка си. Довиждане " и това е.
Полиция съм викала несъмнено 100 пъти в живота си. Не знам към кого да се обърна. Подадох тъжба към Районен съд за дълготрайно настаняване. Казаха, че той е добре, че не ни заплашва живота. А ми беше споделил, че ще ме вкара в гроба, мен и мъжа ми, който е онкоболен. Блъска ни, удря ни... какво да ви разправям, покруса.
Преди това беше ми откраднал телефона и виках полицията и им споделих, че в случай че този път не вземат ограничения, ще се обърна към повече инстанции, към вашия шеф, в случай че той не обърне внимание, до пресата, само че няма да оставя по този начин нещата. Казвам му на служителя на реда: " Ако на вас ви кажат, че ще ви вкарат в гроба, вие по какъв начин ще реагирате? ", а той ми споделя на мен: " Виж какво, в случай че още един път кажеш, че ще ме вкараш в гроба, ще ти сложа белезници и ще те задържам ". Пред сина. И още: " Той не е психичноболен, ти си психичноболна. И си оправи зъбите ". А мен преди година и половина ме блъсна кола на зелен светофар, счупи ми крайници, в този момент си върша и протези.
Питам ги: " Може ли служебно лице да се държи по този начин?! " Аз съм здравен служащ, в никакъв случай за 45 години никой пациент не съм нагрубила. Пълно безхаберие! Жалвах се и пред Окръжен съд, споделиха: " Той би трябвало да се лекува, има потребност от по-дългосрочно лекуване ".
Беше цялостен първенец, състезател, красавец, обаче го зарибиха с опиати. Първо беше на марихуана, а от една година стана доста ужасно, мина на хероин, разпродаде всичко, каквото можеше от у дома. Не желае да отиде в комуна. Най-лошото е, че заплашва, че ще ни убие. Животът ни е пъкъл. Не мога да се боря с него, той е доста по-силен. Съсипа живота и на сестра си. Страх ни е! ".
Публикуваме описа на майката без редакторска интервенция:
" Синът ми взима опиати. Заплашва мен и мъжа ми, че ще ни убие. Бях на село два дни, там живее щерка ми, и като се върнах, беше нещо ужасно, неописуемо е. Намерих спринцовки. Донесох храна от селото, той я взе. Аз доста се ядосах, че сварих все едно бомба е паднала и му ударих един пестник, но доста леко, а той ме удари доста грубо и ме болеше челюстта до вечерта. Извиках полиция и им споделям: " Влезте да видите какво е, да ви покажа ", а те: " Не, вие може да поискате и в банята да влезем. Няма да закачаш майка си. Довиждане " и това е.
Полиция съм викала несъмнено 100 пъти в живота си. Не знам към кого да се обърна. Подадох тъжба към Районен съд за дълготрайно настаняване. Казаха, че той е добре, че не ни заплашва живота. А ми беше споделил, че ще ме вкара в гроба, мен и мъжа ми, който е онкоболен. Блъска ни, удря ни... какво да ви разправям, покруса.
Преди това беше ми откраднал телефона и виках полицията и им споделих, че в случай че този път не вземат ограничения, ще се обърна към повече инстанции, към вашия шеф, в случай че той не обърне внимание, до пресата, само че няма да оставя по този начин нещата. Казвам му на служителя на реда: " Ако на вас ви кажат, че ще ви вкарат в гроба, вие по какъв начин ще реагирате? ", а той ми споделя на мен: " Виж какво, в случай че още един път кажеш, че ще ме вкараш в гроба, ще ти сложа белезници и ще те задържам ". Пред сина. И още: " Той не е психичноболен, ти си психичноболна. И си оправи зъбите ". А мен преди година и половина ме блъсна кола на зелен светофар, счупи ми крайници, в този момент си върша и протези.
Питам ги: " Може ли служебно лице да се държи по този начин?! " Аз съм здравен служащ, в никакъв случай за 45 години никой пациент не съм нагрубила. Пълно безхаберие! Жалвах се и пред Окръжен съд, споделиха: " Той би трябвало да се лекува, има потребност от по-дългосрочно лекуване ".
Беше цялостен първенец, състезател, красавец, обаче го зарибиха с опиати. Първо беше на марихуана, а от една година стана доста ужасно, мина на хероин, разпродаде всичко, каквото можеше от у дома. Не желае да отиде в комуна. Най-лошото е, че заплашва, че ще ни убие. Животът ни е пъкъл. Не мога да се боря с него, той е доста по-силен. Съсипа живота и на сестра си. Страх ни е! ".
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ